Живот след Смъртта

Spread the love

Когато бях на 19 год в Казармата се разболях тежко от Двустранна Плевмония и така се улучи че Стационара не работеше и нямаше лекар в Поделението . Лежах няколко дни в Треска и Ужас без да има кой да ме погледне , докато на третия ден изведнъж започнах да „умалявам “ и да се смалявам в себе си . Не изпитвах страх въпреки че усещах че си заминавам . Усещането беше че аз съм нещо като Течно Същество във тяло си и се събирах и потъвах в Чакрата на Слънчевия Сплит . Представете си че сте дръпнали запушалка на мивка пълна с вода , как се събира и оттича в сифона – нещо подобно усетих и аз със себе си . Потъвах и се смалявах вътрешно все повече и повече , докато не изчезнах съвсем . Изведнъж се озовах на друго място , някакво пространство на полумрак и абсолютен покой , без физическо тяло . Нямаше го това като по филмите за излизане над тялото и наблюдаване , а просто потъване и пренасяне в друго измерение . Усещах се като Енергийно Кълбо висящо във въздуха , виждах и усещах пространството около мен на 360 градуса , изпитвах пълно блаженство , радост и покой какъвто не бях изпитва никога . Напълно осъзнавах ситуацията , съзнанието ми беше абсолютно чисто и усещането беше все едно да носиш 70 килограмова раница на гърбът си 20 год и изведнъж да я свалиш . Първата мислъл която ми мина през умът беше “ Мамка му , цял живот съм се страхувал от Смърта и от Глупости , а то какво готино е било “ . Висях си така във въздуха не знам колко време , там нямаше време а само покой и радост , и изведнъж всичко ми се събра пред очите в една точка . Все едно както старите ТВ с кенескопи и като го угасиш и обаза се събира в една точка . И се събудих във Военна Болница .

Имаше един Учен др Реймънд Муди мисля че беше , той е лекар и изследовател на тези явления . Има няколко книги по темата …