Защитни механизми

Защитните механизми са психични стратегии, чрез които се редуцират или избягват негативните емоции .

Изтласкване

Изтласкването е селективно (избирателно) забравяне на материал, свързан с конфликт и стрес. Два момента трябва да се отбележат по отношение на изтласкването. Първо, изтласкването е мотивирано селективно забравяне: то е загуба, чиято цел е селективно да елиминира от съзнанието спомени или свързани асоциации, които карат човека да преживява конфликт или стрес. Второ, изтласканият материал не е загубен, а по-скоро е съхранен в безсъзнателното. Ако негативното чувство, свързано с материала, се елиминира, някога изтласканият материал може да се върне в съзнанието, без да трябва да се учи наново.

Потискане

При потискането човек избягва стресиращи мисли, като не мисли за тях. Тъй като е трудно да не се мисли, потискането обикновено включва мислене за други, нестресиращи неща, които могат да заменят стресиращите мисли – факт, който кара някои автори да наричат товаизбягващо мислене или отклоняване на вниманието. Потискането се различава от изтласкването по това, че при потискането предизвикващата стрес мисъл е налична, но се игнорира и се блокира от други мисли, а не е напълно отпратена в безсъзнателното, както е в случая с изтласкването.

Отричане

При отричането човек не обръща внимание на предизвикващите страх аспекти на ситуацията и променя интерпретацията на ситуацията така, че я разглежда като по-малко заплашителна. Отричането се различава от потискането по това, че човек селективно обръща внимание и интерпретира наново, а не изличава преживяването от съзнанието си. Тъй като интепретирането наново играе основна и уникална роля при отричането, някои изследователи използват термините предефиниране и преоценка като „етикети“ за тази защитна стратегия.

Проекция

Проекцията включва атрибутиране на личностни характеристики или мотивации на другите хора като функция на собствените личностни характеристики и мотивации. Идентифицирани са три типа проекция. При атрибутивната проекция човек съзнава притежаването на определена черта и след това я атрибутира на друг човек. При тази проекция човек проектира своя нежелана черта върху известни и уважавани личности, което му помага да преосмисли тази своя черта и да направи притежаването и по-малко стресиращо. Придопълващата проекция човек съзнава определена характеристика или чувство и атрибутира тяхната причина на друг човек. Обикновено се приема, че тя служи на защитна функция, като помага на човека да се види в хармония със света и да оправдае собствените си чувста или дейности. И накрая е класическата проекция, при която дадена черта или характеристика, е изтласкана в несъзнаваното и човек не подозира съществуването й, но я проектира върху друг човек, без да си дава сметка за наличието на тази черта у самия себе си.

Регресия

Понятието за регресия приема, че когато е изправен пред конфликт, стрес и особено фрустрация, човек може да се върне към по-ранен етап от живота, в който е имал сигурност, за да избегне настоящия конфликт или стрес. Фройд идентифицира два типа регресия. При обективната регресия фрустриран човек, опитващ се да получи удовлетворение от обект (или човек), може да се върне за това при обект (човек), от който преди се е получавало удовлетворяването. При регресията на нагона човек, фрустриран по един нагон, може да получи удовлетворяване, като работи за удовлетворяването на друг нагон.

Идентификация

Когато използва идентификацията,човек приема върху себе си личностните характеристики на друг човек. В психоаналитичната теория идентификацията най-често се свързва с понятието за Едипов комплекс. Когато момчето осъзнае своите чувства към майка си и това, че баща му се явява противник в случая, в края на периода на Едиповия комплекс момчето се идентифицира със своя „противник“ бащата, за да избегне чувството за вина и страха от кастрация. Аналогичен е случая при момичето, което е в периода на Комплекса на Електра, което се идентифицира с майката. В този случай ако има братче, момичето установява, че на него му липсва пенис и си мисли (вероятно поради заплахите за кастриране към момчето), че е бил отрязан на него поради неспослушанието си за това, което чувства.

Компенсация

Когато човек вярва, че е по някакъв начин малоценен, може да се опита да преодолее тези чувства и свързаната с тях тревожност, като полага допълнителни усилия в областта, в която се чувства малоценен. Такова поведение се нарича компенсация и неговата защитна употреба е била подчертавана в трудовете на Алфред Адлер, който е вярвал, че голяма част от нашите жизнени стилове е детерминирана от опитите ни да преодолеем реални или въображаеми слабости.

Leave a Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *